Калинче, пада я.

))) Но аз съм го оставила на самоотбиване, както навремето го оставих да се самозахрани. Ето днес имаше запитване на нац. асоциация по кърмене следното: как е преминал процеса на отбиване при големите кърмачета. Отговорих: бавно и постепенно. Процесът не мога да го нарека отбиване, а порастване и осъзнаване.

Ама да не си мислите, че не е имало терзания, дразнения и подобни преди да се успокоя, да не обръщам внимание и да оставя детето на мира като то ме води, а не аз.

))))))))
Така беше за захранването - терзание защо нищо не иска да опита до 9-я си месец, а търси само кърма. Казах си каквото-такова и когато-тогава. Повече не съм имала притеснения.
После си бях наумила да ходи на гърне рано рано преди годинката. Еми не ставаше и не ставаше. И понеже дъщеря ми малко с насилие я научих около 20-я месец, си казах това повече няма да се повтори. Оставих го да прави каквото иска. Около 2-рата година в една лятна жега почна да си смъква сам памперса. Аз ходя след него и го слагам. Така няколко пъти, докато не си казах яяяя да видя какво ще направи като ходи гол. Еми имаше няколко фала и почна да сяда сам на гърнето. После сам реши на тоалетната с приставка обаче. А сега вече си я ползва като голям човек.

Та ето стана работата без настояване от моя страна. А нощния памперс го махнахме окончателно след като навърши 3 годинки като имаше периоди преди това да спи без памперс, после за кратко пак го върнах, защото се напишкваше. Общо взето всичко се случи, когато беше готов.
За кърменето - по едно време се дразнех, че нещо се превръща в една безкрайност; непрекъснато ме търсеше и дърпаше. Но и това отмина. Просто си казах, че не мога да вървя срещу него и да се налагам; да го отбивам насилствено. И така се наредиха нещата.
Иначе, Калинче, аз моята дъщеря я кърмих криво ляво 40 дена като съм включвала и АМ. Мина вече времето, когато се обвинявах и си скубех косите. Сега съм в мир със себе си относно грешките, които съм допуснала в нейното гледане.