409 отговора на тази тема

[kokolqja]

Здравейте!Да се представя и аз.Казвам се Валентина на 27 години от малък град до Варна казващ се Провадия.Открих сайта преди месец,когато реших след плодолечение по метода на д-р Емилова да се захраня сурово и да продължа да се храня така.Мога да кажа за себе си че доста хранителни грешки съм правила през живота си като диетата на Дюкан например,която сега ми се струва много грешна,но тогава мислех че който я е измислил е гений.След нея последва депресия покачване на килограми,киста на гърдата,която премахнах с плодолечение.След това пак реших да живея по стария начин макар че ме предупреждаваше докторката че с възвръщането на старите навици се възвръщат и болестите.След това с приятеля ми решихме че искаме вече да си имаме дете.След няколко месеца неуспешни опити отидох на лекар и ми намериха кисти на яйчниците.Формулираха ми го като поликистозни яйчници.Сега ще ми правят изследвания на хормоните и пак ще трябва да пия лекарства(хормони),но не ми допада идеята да се тъпча с лекарства.Та както и да е и в моята глава узря най накрая какво искам,как искам да живея и да се чувствам.Зная че всичко трябва да става плавно но при мен не е така.Късам хвърлям и заминавам Така направих и с цигарите и вече 4 години съм непушач.Мисля че и сега ще се справя.Реших да направя соково разтоварване,но не съм много запозната още с нещата(уча се но не мога всичко да науча за такова кратко време).Старая се да не купувам това което ям а да си го отглеждам.Естествено се налага и да купувам някои неща.Това накратко съм аз.

[Вери]

Привет, Kokolqja! И добре дошла в нашия скромен форум.
На първо място да честитя Воскресение Христово!
Относно разтоварвания и пречиствания - има много такива. Като почнеш от плодуванието и се стигне до воделечение или сухо гладуване.
За соковото разтоварване мога да говоря само хубави неща. Аз лично съм правила цял месец и после за около 2 седмица (тази зима) като то не беше пълно, тъй като 2 пъти на ден само бяха включени, а другите ми 2 хранения бяха цели плодове.
Тук има много информация за соковете - поне 2 пълни и подробни теми.

Мисля, че приемът на хормони само би объркал нещата. И смятам, че ще можеш да си помогнеш по напълно натурален начин.
Можеш да се обърнеш и към класически хомеопат. Във Варна има добри.

Ако имаш въпросчета за соковете, с радост ще отговорим в съответните теми.

Поздрави засега и успех !

[Love]

Здравейте, всички вие прекрасни хора тръгнали по пътя на природосъобразния начин на живот! Много се вдъхновявам като ви чета и също толкова много съм далеч от суровоядната си реализация.Та да се преедставя: Аз съм мама Таня на 36г., мама на Вяра - 10г. Маги - 6г( ненавъшени) , Светлозар- почти 2 г. и куче Флора .У дома се храним здравословно- по социалистически някак- в смисъл, намирам начин да се снабдявам с колкото се може повече продукти от село и да купувам по-малко отрови, но като че ли наближава времето да преминем на по-воисоко ниво. Ясно ми е че с децата ще е трудно, затова реших да започна от себе си так постепенно( независимо колко години ще ми отнеме) да приобщя цялото семейство.МНОГО МИ Е ТРУДНО ! Аз съгурно съм най - странната кандидат суровоядка - немога да се откажа от месото всико останало не е проблем за мен , но толкова обичам да ям месо, че не е истина....... Въпреки ,че обичам животните и много ми е жал за тях , старите навици за толкова дълбоко вкопани че незнам как ще ги изкореня. Съпругът ми пък е странен вегитарианец, освен ясните месо, риба яйца, не яде спанак, овесени ядки , трици , елда и подобни, иначе духовно ме покрепя. Аз в момента правя кардинални промени в живота си и суровоядството е част от плана, но явно всичко ще стане по бавно отколкото ми се искаше. Стремя се да не забравям и да бъда бдителна относно това какво ям и да не се подавам на инерцията да хапвам каквото ми попадне пред погледа. Радвам се че ви има , за да споделям терзанията си . Първото е ,че преди няколко дни когато реших да стана суровояден от РАЗ , се обвинявах че не успявам и все се изкушавах от разни неща. една вечер неможах да спя от самообвинения и тогава реших че това няма смисъл и ще я карам по полека. Искам толкова много неща да прочета от прекрасния ви форум и много рецепти да направя, но все не ми стига времето за всичко. Поздрави и целувки!

[Вери]

Love, привет и добре дошла!
Имам да пиша много неща във връзка с твоето мнение. Но тъй като досега отделих доста време на други теми из форума, а и при нас е 3:45ч сутринта, ще те помоля за търпение. Ще се включа след няколко часа.
Благодаря!

[Milen]

Добре дошла Love! Тъй като Верка-пиперка до ден днешен така и не се обяви в темата, ще се наложи да поема инициативата и да споделя своите мисли по писанията ти/Ви, а тя ако има какво да каже, ще допълва. Предлагам да спазим традицията и да започнем с една радушна , с която удостояваме всички свои приятели и посетители, именно защото Ви чувстваме като свои приятели макар да ни делят стекове от жици, компютри и сие. Не винаги успяваме да сторим добро или да ощастливим всички във форума, но мисля, че този път успях да помогна за една евентуална местна сурово-супер-приятна срещичка в Ямболско с небезизвестната тук Краставичка (Вили). Ако още не си проверила, препоръчвам да надникнеш в темата за срещичките, където женичката любезно предостави своите координати и сподели, че с огромно удоволствие би се срещнала с теб/вас. За момента агитката на Ямбол най-така активна ще се окаже, но и другите ще се пробуждат постепенно. Имате си едно голямо и щастливо семейство, което ев много приятно. Още повече когато въпреки своите странности имате пълната подкрепа на любимия до вас човек. Това, че усещате влечение към по-здравословен начин на живот по всяка вероятност не е случайно явление, защото на всеки се случва именно тогава, когато е готов да поеме по пътя на промените. Същото беше и при нас... Ако някой беше ми казал преди години, че заминавайки за Канада ще стана пълна противоположност на това което съм, със сигурност щях да си помисля, че е престоял по-дългичко на слънце и т.н. Да не говорим, че съм възпитаник на кулинарни учебни заведения, ама нито веднъж не ми е минавало и през ум да си приготвя нещата, които сега ми пъплят на талази от главата

Също така разбираем е фактът, че имаш желанието да се промениш за един ден. И как да не те разбере човек, когато с всички нас се случват подобни неща? Чувстваш се по-лека, ефирна, умората постепенно се заменя с грейнала усмивка, раздразнителността някак си зачезва и имаш чувството, че сякаш започва да ти провървява в живота. На практика нещата не се променят чак толкова, а по-скоро се променя твоето/Вашето възприятие на случващите се събития и това Ви успокоява тогава, когато трябва и Ви прави по-фокусирани при нужда. Има едно НО, обаче. Всичките тези усещания може да са за кратко ако не вървите по пътя си крачка по крачка. Както сподели по-рано някои от навиците ни трябва да се забравят и изтриват от мозъчетата ни, а това вече не е добре да става за ден, за да не се превърне веганството или в частност суровоядството в поредния разтоварващ краткотраен режим (а може би и неуспешен!?). Следвайте тялото си, интерисувайте се, четете, питайте, правете си своите изводи и дори и да са грешни, не се бойте да експериментирате. Доста литература има изписана, доста хора имат какво да споделят от СВОЯ ЛИЧЕН ОПИТ и Ви съветвам да се интерисувате именно от такива личности, а не от хора, чиито стени са украсени с тонове дипломи, степени и т.н. а в живота им няма място за личен опит и пример.

Редно е да споделя за пореден път, че има нещо на което и двамата с Вери много се сърдим - ако някой ни критикува... (хахахах, нещата са точно обратното!). Нямаме абс. нищо против човек да споделя своето мнение дори и то да е против нашето. Мъдрите и умни хора споделят и заедно откриват по-верния и правилен път. Виж едно обаче си е истина - самообвиненията, линчуването за мали неуспехи, страха да попиташ с риск да изглеждаш глупав и т.н. не ги толерираме много много. Само когато човек пита има възможността да получи повече знания. Баща ми навремето (лека му пръст на човечеца) казваше: "Само глупака и слепеца не питат, но при вторите е по обясними причини". Няма глупави въпроси, няма неудобни теми, мнения, няма модерации и каквото друго се сетите. Просто всеки пише каквото му е на душа, стига да не е от сорта на: "Продаваме виагра, купете си!" или пък разните оферти за уголемяване на органи и атрибути (така наречения XXX SPAM)

Верке, предавам ти Щафетата (хихи - все бъркам естафета с щафета, ама то пусто мозък болен все за колбаси май май мисли ).

[Love]

Благодаря за посрещането! Радвам се че ви открих, за да мога да остана на тази вълна.

Със суровоядството се "сблъсках" преди около 2 г. в нета, но тогава реших , че това не е за мен. През последните няколко седмици обаче мисълта за него стана все по-натрапчива и една сутрин се събудих с мисълта , че щом това знание е достигнало до мен ,то не е случайно и би било глупаво да го подмина ей така и просто да си упорствам че това не е за мен и не е възможно да променя хранителните си навици. В момента вселената се бунтува и не ми дава да "отлепя" от сегашното положение , колкото повече се надъхвам толкова повече ми се ядат разни неща, струват ми се по вкусни от преди, и сякаш нарочно се опитват да ме убедят че тази работа със суровоядството няма да я бъде. Аз обаче знам че това е големия вселенски стремеж към равновесие и разни кардинални промени на някой си човечец , не са и угодни, и ще намеря начин , макар и бавно , да преодолея тази съпротова.


Извинете ако ви досаждам с моито философставания, имам нужда споделям.

Вече преодолях ужаса , от безбожно скъпите продукти и започнах да купувам някой неща, по малко и да ги въвеждам постепенно, за сега сурови ядки и сушени плодове и семена за кълнове. Най- лесно се възприемат от синът ми ( 2г ) и на трудно от голямата ми дъщеря( 10г.). Кълновете си ги правя в една обокновенна чиния , замислям се за уред , най-вероятно като този за който ви е бяхте писали с две пласмасови кутии.
Това за сега. Поздрави!

[Milen]

Незнайно защо тази сутрин прякорчето Love го оприличих на известния руски певец (класика в жанра за мен) Любе. Така, че любе, не ни досаждаш ни най-малко. Крайно време е да се отърсим от тези покварни чувства и страхове, че споделяйки на някого му досаждаме. Всички значи сме едни големи досадници щом си споделяме какво ли не.

За веганството/суровоядството - не бързай прекалено много. Така да се каже "щади" се, защото така както семенцата първо искат накисване, после леко сушене, после покълват, укрепват и накрая стават здрави и силни, така е и при нас човеците и хората във всяка една област, в която решим да се "вихрим". Има много реални примери в наши дни за съжаление как не трябва да се развиват нещата, защото мнозина опитали едва малка част от "сладостта на суровата храна" решиха да тръват да учат целия останал свят колко уникална е суровата храна, както и да доказват своя талант. Ако питаш мен, нашия талант е най-добър тогава, когато ни помага да се задържим на вълната и да помогнем първо на себе си,после на семейството и ако имаме желание след това на останалите. Всяка рязка промяна не се харесва нито от съзнанието, нито от подсъзнанието ни. Трудно е да свикне човек с едно от най-постоянните неща в живота - промените. Те са навсякъде, а сега и в твоето/вашето хранене. Именно по тази причина ние започнахме постепенно да се отдаваме на своето влечение и в наши дни доста рядко може да ме учуди рецепта или комбинация, макар че би било нередно да кажа, че все още не се случва. Почти всеки път си правим забавни експерименти с приятели да познаваме какво има в техните ястия без да знаем нищо за вложените продукти. Напоследък с огромна лекота мога да разлеча дори съставките в една тортичка, кремче, тесто за крекер и т.н. (е, може би не на 100%, но основните...) Това го казвам не за да хваля себе си или Верка, а за да те насоча към една идея, която ми хрумна преди време. Ако си закупиш някакъв вид крекер, суров хляб, яла си бонбонки или каквото и да било сурово постепенно ще започнеш да придобиваш и ти нашия "талант" и ще можеш да си дублираш буквално всяка една рецепта, като крайният резултат ще е дори по-добър от оригинала, защото ще е пречупен през твоята/вашата вкусова призма (подправки, ароматни корени, треви, аромати и влагани продукти).

Най-лесно е човек да се откаже от месото ако ежедневието му не го сблъсква прекалено често с него (домашните "месоядни любимци" биха забавили прехода в известна степен, но ако си набавяш необходимите хранителни съставки, едва ли нещо ще те съблазнява толкова). Забелязали сме, че ако тялото ни изпитва някакви липси, то се опитва всячески да си ги навакса чрез импулси за влечение към една или друга храна, която е "записана" в клетъчната памет като носител на въпросните съставки и компоненти. Опитай да елиминираш първоначално животинските продукти и не се притеснявай от факта, че консумираш готвена храна (ако се спреш на подобен вариант). После вече започни от по-евтините и по-лесно достъпни продукти защото и ние в началото сме правили грешки и някои от суровите ни "лакомства" бяха такива само за торните червии С времето и знанията, и уменията и личните техники по приготвянето на всяка рецепта се увеличават и можеш да се впускаш в нови и нови хоризонти.

Това, разбира се, са само препоръки (дори не са съвети, нито пък ТРЯБВА да ги правиш - ах, как обичаме в къщи думите ТРЯБВА и ЗАДЪЛЖИТЕЛНО ). Та такива мити работи...

[Milen]

Между другото, ако не бъркам майонезата "Краси" се правеше по наше време в Провадия. Не е ли така? Скоро ще можеш да покажеш на своите кой е по-по-най в приготвянето и на майонеза и всичко останало..

[Love]

Тук съм.

Да, наистина и аз стигнах до извода , че ще я карам по-полека и започнах с веднъж седмично сурова храна а през останалотото време веганска. Доста ми е трудно да си приготвям сурови неща , понеже готвя за децата с месо за съпругът без месо , отделно другата домакинска работа и професионално развитие и т.н. и т.н. и НЯМА ВРЕМЕ, ТА......... хапвам най вече салати ,кълнове ,ядки и сушени плодове. Имам напредък с месото, днес например устоях на една любима дроб сърма, вчера на любима печена риба. Започна обаче много да ми се вие свят и имам някакъв сърбеж по цялото тято особенно вечер, незнам дали има връзка с промята на храненето или е съвпадение. : Другият проблем е ,че постоянно съм гладна и все хапвам по нещо и дори след като съм изяла цяла купичка с ядки стафиди ( доста калорично) пак съм гладна за 1 седмица съм качила 1 гкг

[Milen]

Love, мисля, че е добре да намалиш малко ядките, защото купичка наистина си е качествено количество. Постарай се да заместваш с плодове - те са вкусни, по-лесно усвоими и могат да задоволят мозъчето, че напрактика няма за какво да се притеснява за храна. За обрива е трудно да се говори, защото не се знае дали е съвпадение или не, но може да е някаква алергична реакция от консумирана от теб или комбинация от такива. Ако отмине без да се "разгорещява" мястото, значи може да е било моментен дискомфорт. За постепенния преход - със сигурност това е един от ключовете към успех във всичко в живота ни. Никой не се е родил научен и ако навремето сме искали да проходим в бебешка възраст ей така от раз, просто сме били обречени на провал и сме го разбирали като че ли (макар при някои деца и това да се случва, но те напрактика не са се опитвали преди, когато може би са можели да се задържат на крачета, но са щяли да бъдат не толкова стабилни, колкото им се е искало и когато момента е дошъл - хоп и край ).

Не се корете, не се упреквайте, ако Ви се прияжда нещо, постарайте се поне да е в по-нормални количества и анализирайте вкуса - какво Ви харесва в тази храна, защо Ви се прияжда, какви хранителни съставки съдържа и ако имате възможност да я замените с друга подобна храна, която да Ви позволи да набавите подобни количества от наличните вещества, дали и тя ще Ви се усвои.

Предполагам, че завишените количества ядки се дължат на факта, че са леснодостъпни, преносими, вкусни и засищат, но не ми се струва много добра идея човек да се оповава само на това. Иначе всичко постепенно се регулира и когато тялото ни има нужда от нещо - то ни се услажда, а в последствие може да се стигне дори до негативна стомашна реакция в някои от случаите на консумация на последните. Просто ми се ще да предлагаме по-голямо разнообразие, за да може и очичките и мозъчето и сетивата ни да са доволни. То в коя ли диета, кой ли метод на хранене, режим, ритуал и т.н. не е така